 |
| Пленница на смъртта, Мег Кабът, източник Пет минути за изкуство |
Материала:
"От незапомнени времена човечеството се стреми да научат повече за света отвъд зримото. Древните истории за живота след смъртта, общуване със съществата повелители на съществуването отвъд света на живите, е сред любимите сюжети на всички времена и народи.
Индийските, скандинавски епоси си съперничат с древногръцките митове и легенди, за по-оплетени и плашещи истории за смъртта и ада, както и да го наричат. Ние българите също не се справяме зле, в нецензурираните (за деца) приказки има истории, от които на сценаристите на филми на ужасите в Холивуд ще им настръхнат косите и изпадат зъбите от страх. Препоръчвам на нашите читатели да отделят и някой и друг час на българското народно творчество, особено ако обичат страшните истории за таласъми, вампири, караконджули и други митични същества.
В европейското изкуство също от много години се пише за смъртта. Да споменем множеството книги, пиеси, картини с историята на Орфей и Евредика, а има и добра опера на Офенбах (Орфей в Ада). В училище се изочува “Ад” на Данте, с чийто сюжет се заиграва и Мег Кабът в книгата си Пленница на смъртта”. Така че, четивото “Пленница на смъртта” ще бъде близко като сюжет, на млади и не чак толкова любители на истории от света на отвъдното и допира му с нашия.
“На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.
Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,
че спомня ли го, цял ме мраз побива:
при грозний страх, с кой пълни ме до днес,
смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.”
Из Божествена комедия — Ад
Данте Алигиери
Пълния текст на книгата, за Пленница на смъртта, четете в пет минути, за изкуство.
Автор на материала е Симеон Германлиев
