вторник, 20 август 2013 г.

Чудесна статия, за книгата Пленница на смъртта от Мег Кабът

Пленница на смъртта, Мег Кабът, източник Пет минути за изкуство
Под заглавие “Пленница на смъртта”, историята на една градска Евридика, сайтът Пет минути за изкуство публикува интересна статия, за книжнина. Автор на книгата е Мег Кабът.

Материала: 

"От незапомнени времена човечеството  се стреми да научат повече за света отвъд зримото. Древните истории за живота след смъртта, общуване със съществата повелители на съществуването отвъд света на живите, е сред любимите сюжети на всички времена и народи.
Индийските, скандинавски епоси си съперничат с древногръцките митове и легенди, за по-оплетени и плашещи истории за смъртта и ада, както и да го наричат. Ние българите също не се справяме зле, в нецензурираните (за деца) приказки има истории, от които на сценаристите на филми на ужасите в Холивуд ще им настръхнат косите и изпадат зъбите от страх. Препоръчвам на нашите читатели да отделят и някой и друг час на българското народно творчество, особено ако обичат страшните истории за таласъми, вампири, караконджули и други митични същества.
В европейското изкуство също от много години се пише за смъртта. Да споменем множеството книги, пиеси, картини с историята на Орфей и Евредика, а има и добра опера на Офенбах (Орфей в Ада). В училище се изочува “Ад” на Данте, с чийто сюжет се заиграва и Мег Кабът в книгата си Пленница на смъртта”. Така че, четивото “Пленница на смъртта” ще бъде близко като сюжет, на млади и не чак толкова любители на истории от света на отвъдното и допира му с нашия.

“На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.

Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,
че спомня ли го, цял ме мраз побива:
при грозний страх, с кой пълни ме до днес,
смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.”


Из Божествена комедия — Ад
Данте Алигиери

Пълния текст на книгата, за Пленница на смъртта, четете в пет минути, за изкуство.

Автор на материала е Симеон Германлиев